Всички седемгодишни цикли завършват със "съдбоносните" години: 7, 14, 21, 28, 35, 42, 49 и т.н.
На 7 и 14 години родителите ти помагат да преодолееш всички трудности и да се подготвиш за "истинския живот", а от 21 години нататък сам отговаряш за всичко. Малко са тези, които преминават от един цикъл в друг безболезнено и незабележимо. На повечето, съзнателно или не, се налага да осмислят своя следващ период, за да може той да бъде успешен.
21-27 години: "Време е да заживееш свой живот!"
На 21 години човек вече не е тийнейджър, а зрял човек. Мечтите, протестите и демонстрациите на самостоятелност отстъпват място на важните, определящи живота решения, а времето на пробите и грешките неусетно отминава. На 21 години много хора дори създават семейство или заживяват самостоятелно със своя партньор.
Накарай времето да работи за тебе, съветват психолозите, помисли какво наистина искаш да правиш и го прави. Следващите 7 години от твоя живот, а и не само те, ще зависят от това. Не се страхувай от неправилния избор или от това, че ще извършиш някаква глупост - животът няма да свърши. За сметка на това ще придобиеш опит, който ще ти бъде полезен цял живот. А ако не направиш нищо... всичко в твоя живот ще настъпи със 7 години по-късно.
28-34 години: "Взимай каквото искаш, но си плащай за това!"
На 28 години човек вече осъзнава, че за всяка постъпка се заплаща. Семейство с две деца се разпада, защото единият е убеден, че се нуждае от любов. След половин година човек загубва работата си, после губи някой от родителите си, разделя се с новата си половинка. Може да се каже, че това е верига от трагични съвпадения, но "всяка случайност си има своята причина" гласи източната мъдрост.
Принципът проба-грешка и отново проба не може да е до безкрайност. Колкото по-рано човек осъзнае, че преди вземането на важно решение, трябва добре да помисли, толкова по-рано ще се освободи от стреса на вечната промяна. В противен случай се достига до състояние на т.нар."безумна и вечна турболентност" - състояние, когато на всеки 7 години ще трябва да поправяш поредните си грешки.
На 28 години вече е време да се създава и постига, а не да се губи. Няма значение дали става дума за служебния или личния живот.
35-41 години: "Време е за съвършенство, хармония и равновесие"
Дори и на тази възраст животът понякога поднася неприятни изненади. Но се очаква, че след 35-та си година човек вече е доста философски настроен и приема нещата по-спокойно.
Ако си на 35 години и нямаш деца, не е време за това, съветват специалистите. Ако нямаш професия, време е да учиш. Ако нямаш шофьорска книжка, изкарай я. Ако си заобикалял кухнята, изучи кулинарията. Цел на всичко трябва да бъде възстановяване на равновесието в живота, защото в противен случай през следващите години вместо възход човек ще бъде съпътстван от поредните спадове.
42-48 години: "Време е за големи промени"
Много вероятно е именно сега да се появят първите бръчки, да се натрупа някой и друг килограм. Жените все по-често се замислят за приближаването на климакса, започва депресия, появила се от усещането за настъпващата старост.
Това си е почти втора пубертетска криза - само че сега човек се разделя не с детството, а с младостта. Затова психолозите смятат, че това е възраст особено подходяща за коренни промени в личността и живота - този път обаче "като за последно".
Именно на тази възраст много хора имат усещането, че едва сега започват да познават истинското си аз, харесва им да правят неща, които преди не са и подозирали, че могат да им носят удоволствие. Някои именно в тези си години създават семейство, защото са се научили на мъдрост и търпимост. Други правят решителна стъпка в кариерата си.
Според специалистите именно това е периодът, който бележи началото на нов подем, човек "отваря нови врати" и се осъзнава като зрял и мъдър човек.
49 години: "Вече съм друг"
Ако все пак не си успял да се промениш, те чака тежък и мъчителен период, с депресивни състояния, приливи и неконтролираща агресия - особено при жените. Децата ти не се нуждаят вече от съвети, не молят да се грижиш за внуците, на работното ти място всички са млади и активни, а теб вече те мъчат разни болести. И логично, на фона на това, очакваш само страдание и самота.
Най-глупавото, което може да се направи, е да се живее със спомени, твърдят психолозите. Още по-малко трябва да се съжалява за миналото. Наслаждавай се на живота, съветват те, поглези си с непознати досега удоволствия - според възможностите - нова книга, нова чанта, а защо не екскурзия в чужбина. Общувай само с тези, с които разговаряте на един език и които те одобрят какъвто си. Всъщност животът, както и преди, може да е интересен и вълнуващ.
http://diukian4e.gigerstudio.info/articles.php?article_id=117
